Когато тишината стане по-силна от гласа ти.
Когато пътят навън се затвори и остане само този навътре.
Когато светът се разпадне на прах, а ти още стоиш.
Когато мракът не те плаши, защото вече си го преживял.
Когато болката престане да иска обяснение.
Когато всичко изгубено започне да свети.
Когато кръговете около теб не са граници, а дихание.
Когато времето се разширява и свива подобно на сърце.
Когато всяка точка е спомен, който вече не тежи.
Когато златото не е блясък, а белег от изгаряне.
Когато светлината не идва отвън, а се ражда отвътре.
Когато стоиш в центъра, не за да бъдеш видян, а за да бъдеш истински.
Когато нищо не остава за доказване.
Когато нищо не трябва да бъде спасено.
Когато си готов да бъдеш тишина.
Когато това, което си търсил цял живот, най-после те намери.
